Вървя
по очертанията на покривите -
криви редици от самомнения.
Мълча,
а долу трамваите пеят самонадеяно,
прегазвайки тишината
и някое неспокойно кръстовище.
Не останаха пътища.
Нито сгради.
Само покриви,
свободно висящи в пространството.
Очаквам да падна...