автор: meiia

Галиш с нежност незаучена,
а казват, учели се с време ласките.
Оставам само по душа на ручей,
изпита от очи на волен ястреб.
Даже не докосваш, скрити, тайните.
Ти ме приемаш, сякаш на доверие.
Но двамата и без това ги знаем.
Или ни е страх, че други ще намерим.
И продължаваш тихо да ме галиш.
Сила някаква ли на това те учи:
да влизаш през врати и по первази
в сърцето ми. И в миг да го получиш.
И пак ме галиш. Още! Не преставаш.
От полъха ти тръпна като трепетлика.
Проправяш път, в душата ми оставаш.
Оглеждам се за теб. А няма никой.