автор: fiera_inqueta

измълчана съм от устните ти като истина
и казана на ум като молитва.
в очите ти съм раждала сълзите,
които днес са ти неискана поличба.

изстрадана съм във сърцето ти икона
удавена във смисъла за утре.
избягах от ръцете ти, но помниш
как ших ти изгревите всяка сутрин.