автор: rajsun

(момина песничка)

Пролет пукна. Ей на,
топло слънце грейна.

Като забелязах,
време се отваря,
рекох да изляза
малко до пазаря.

Мама ми говори:
- Иди, иди, мило!
Ти да видиш хора,
хората – плашило.

Ходя и се зверя,
нещо да намеря.

Мисля си нарочно!
(Хем съм и висшистка.)
Ма не зная точно
какво ми се иска.

Както продължавам,
взех да овлажнявам.
Седнах да почина
до една витрина.

Бре, отде се найде
тоз салам увиснал!
Ха сега, познай де
за какво си мисля.