автор: phifo

             На Алтънлъ Стоян войвода*

Тук нейде още броди песента...
Еничарски алтъни светят нощем.
Кавалът е от болка побелял.
- Халал да са!...Свири ни още, още!

И пръстите изпридат всеки звук,
и мъката му - робска кърпа черна
разбулва тлеещ спомен, който тук,
в премрежените им очи се мерне.

Звънтят алтъните. Добра цена!
Достатъчна за гробните му свещи.
Тежат алтъните. Честта – една,
и няма как от нея да побегнеш.

Мълчат алтъните на черна връв,
ще стигне ли за жилавата шия?
Ще може ли без шепа мръсна кръв
лицето на сестра си да измие?

Конете тръгват и копита - в прах...
В сърцето право златото го дави.
И няма начин, начин няма, ах,
отново да засвири, да забрави.

Мълчи кавалът. Тъмният масур
наместо звуци вече ще изстреля
зърна олово, за които чух –
най-вярната цена ще определят.

_____
* Изкусен кавалджия, а после и прочут войвода от Котел.
Еничари го даряват щедро за свирнята му,
но става хайдутин заради поруганата чест на сестра си.