автор: Usmiv4ica

Или безсънна нощ, нервна сутрин

От около половин час висях в чакалнята на психотерапевката и се опитвах да изглеждам спокойна. След прекараната безсънна нощ не ми се удаваше особено успешно. Какво ли не бях опитала! Първо броих прилепи. Няколко стотин хиляди, но главата ми се напълни с подтискащо черни мисли и се отказах. После опитах да приложа ядене на шоколад. Докато се ровех в нета и търсех съвети за преодоляване на депресия, бях попаднала и на този. Само че от запасите ми бяха останали само опаковки. Викам си, ще отскоча до съседната гора, да си открадна малко от къщичката на вещицата – кулинарка. Тъкмо да яхна по навик метлата и се сетих, че ми е забранено. Качих се на косачката за трева и потеглих, но на половината път се отказах и се върнах. Прекалено ясна доказателствена диря оставях след себе си. Наложи се да вървя пеш. Естествено заваля. Напоително. На зазоряване, порядъчно окаляна и мокра, вече обикалях предпазливо около оградата й. Избрах една поразклатена шоколадова дъска. Отчупих я и като писна една сирена… Добре поне, че охранителите се оказаха момчета на място. Тръгнаха да ме карат в участъка. Докато пътувахме почти дума не обелиха, но аз компенсирах. Усмихвах им се, потупвах ги, разказвах им палавите си младежки историйки, обяснявах им как се ловят змии, как се разрязват жаби, кога трябва да се вари гущер и непрекъснато им повтарях какви сладурчета са и как славно бихме се забавлявали, ако пропуснем участъка. Предполагам, че ги очаровах страхотно, защото размислиха и ме оставиха директно пред кабинета. Само не разбрах, защо толкова бързаха да си тръгнат, че забравиха да ми оставят телефоните си. Щеше да ми е приятно пак да си побъбрим.

Докато висях съхнейки в чакалнята, се успокоявах с днешния вестник. Късах го на малки парченца и си ги лепях по калта по галошите. Тъкмо да взема и някакво списание и сестрата ми подаде с отработено професионална учтивост купчина документи. Били за унищожаване. Помогнах й естествено.

Приключвах с документите, когото пациентът, когото изчаквах, излезе. Няма да повярвате! Инструкторът от фитнес залата. Познала бях, че не е съвсем стабилен.

Нахълтах при психотерапевтката си. Поздравих. Тя не отрони и дума. Приличаше на буреносен облак. Зачудих се, дали също страда от безсъние или човекът мускул й е наговорил небивалици. Надраска припряно нещо на някаква рецепта, подаде ми я и каза да дойда пак утре, след като купя нещата. Това, че е решила да прекрати експериментите с мен и най-накрая ще ме лекува, както си му е редът, с хапчета, ми хареса и обнадеждено се запътих към аптеката.