автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz

Дума със смисъл. Дума с тежест, прекършваща воля. Дума с поразяващ заряд топлина. Дума- порядък. Дума- енигма. Дума със форма на сляпа везна.
Изричана винаги със стаения страх. Дума покрита със прах и на прах. Презряно захвърлена във влажен долап с ръждясало скърцащ капак. Отхвърлена заради нежелана загадъчност. Заменена с предвидим резултат- с лъжа. Избрана да не бъде избирана. В същността си- прикрита химера. Тъй както свобода в гривата вее, така с отровни зЪби те ранява. Стихия в кристалната чаша, която наричаме съвест. И уж вечно въртопа и търсиме, а щом ни открие го хвърляме... в долапа.С устните гръмко разгласяме, че нейната стойност е свята, а в сърцата маймунки прегръщаме, впили ръце по главата. Така е по- лесно. Набивайки крак под мнимия пряпорец на егосебични идеали, вървиме ний голи и боси, земята Христова да браним. И крещиме заучена дума, която не сме доразбрали. И както Неволята мислим- сама колата ще оправи. Дума- тайна за хората. Думата- път мвжду двата края. Дума- цел за "разумните", за жалост погрешно разбрана. Вярната лежи в долапа. Едничка кауза без свои бунтовници.