автор: sinner

Днес мисля да отскоча до Отсреща за малко. Отсреща е обратното на Тук. Там си уреждам среща със Себе си, щото тук все се не ми остава време.
Тук времето е кръвопиец, краде, обира ни безпощадно и хич не се съобразява със нас. А Отсреща е извън времето, там няма такова нещо. Отсреща е място в нереално пространство извън всякакви измерения. Там няма земя, небе, няма нищо само хора търсещи себе си, за да поговорят и да се чуят. Сбъркана работа, ако питате мен, но от друга страна тук все няма време...
Отскачаш Отсреща, а в същото време си и Тук, ама несъвсем. А докато си там виждаш Себе си и провеждаш разговор без думи - това е раздвояване на личността, абе кажи го един вид шизофрения, в един стадий на развитие неописан от медицината и от психологията, но затова пък описан от мен! Та... Отсреща освен Себе си, може да срещнеш и Нея, и Него, но всеки контактува само със Себе си, щото другите само объркват желанията и намеренията му.
Там разговорите с друг освен със Себе си за забранени, както и мобилните телефони и ICQ-то. Това е място, където успяваме да чуем това, за което тук сме глухи, а именно собственото си сърце, което говори повече отколкото очакваме, но тук мозъка много го подтиска и то се сърди, нали и то душа носи...пак се отнесох... Та Отсреща не можеш да чуеш никой друг освен Себе си, така е малко трудно, но отговорите, до които стигаш там произлизат от теб, защото там ти си най-важен, единствен и само там успяваш да се чуеш.
Последния път, когато ходих Отсреща прекрачвайки въображаемия праг от страхове и суета, и хорски мнения... оглушах от крясъка на сърцето ми, той ме повали като ударна вълна на земята и ме налагаше с преглъщаното от мен. Имах усещането за раздиране, за болезнено разкъсване на всичко около мен и на самата мен - сълзливо видение. Аз крещях, защото не се бях заслушвала отдавна в Себе си и бях ядосана, бях бясна, че съм се забравила и отново съм потъпкала Себе си. Затова и Себе си ми беше ядосана, затова че съм я пренебрегнала, че съм изоставяла толкова пъти, аз направо я забравях.....Говорихме много за съвместното си съжителство Тук и Отсреща. Тя каза всичко, което беше насъбрала, а аз и се извиних за пореден път.
Тръгнах си.... На входа тя ми каза:
- Знам, че пак ще ме забравиш.....
Пътувайки насам си мислех, колко често забравяме себе си....