автор: Marta

В неделните лениви дни,
когато времете тече някак встрани -
най-вече в сънните недели на лято -
прасковено, динено или доматено,
улиците са толкова пусти, че се чува
как тупкат петите на тишината,
и сякаш градът се преструва
на отдавна напуснат, на забравен,
от детската глъчка на изоставен.
Дърветата са приспали зеленото си,
тротоарите дремят под кротки лъчи,
а оградите просто са подгънали крак,
пристига тогава фокусник.
Как?!
Добре е хубавичко да обясня -
изведнъж, насред най-дълбоката тишина, на улицата
падат цилиндър и пръчка,
по-точно - се приземяват плавно,
пръчката тупва славно
цилиндъра по върха
и от него излиза фокусника.
Засукан един господин, с костюм на цветно каре -
небивало модерно демоде,
и - естествено - бели ръкавици, бели обувки
папийонка на точковидно рае.
И всичко това блести и скърца -
личи отдалече, господинът като конте е облечен.
Но с това не се свършва,
всъщност едва сега
се започва истинската игра.
Фокусникът с лекота на виртуоз от цилиндъра си измъква
една въртележка - изящно кръжаща около своята ос -
с кончета, гондоли и каляски,
с лебеди и
златни маски -
въртележката се върти,
градът вече не може да спи -
весела песен се носи
и тогава от всички страни -
през оградите, откъм моста,
се стичат деца с усмихнати личица,
заобикалят наконтения господин,
той ловко посяга на всяко дете зад ухото,
изважда монета и това е защото,
всичко е като на истина
с тях момичета и момчета си заплащат
едно кръгче на въртележката.
Но това не е достатъчно, нещичко липсва,
липсва...липсва... Да! Сладолед!
Едно "туп" по цилиндъра и всичко е в ред.

Сега освен въртележкови, децата стават и сладоледени
и им е леко и весело, и са щастливи и медени.

И се въртят, и се смеят, и въртят
докато свят им се завие,
докато се уморят и заспят - накачени по въртележката,
омазани до ушите със сладолед,
и сънища по клепачите им препускат безчет.

Фокусникът - нежно и внимателно -
ги разпраща - с левитация!- по креватите
И се носят по улицата заспали във всякакви пози деца,
със щастливи в съня личица.

След това и той, в цилиндъра си, отпътува и на мен ми се струва,
че няма как този маг да не живее в
необятния, космически лунапарк.

В него бяхме в неделя, за малко.
Другата – пак.