Аз, невярващия до скоро се моля.
Но не за себе си е тази молба!
Не искам нищо за себе си.
Не и сега!
Душата ми днес е самотна сълза...
Чиста и детска...
Усетих какво е на тази твоя душа...
Непорочна е тя.
(Като теб - дори на тези години!)
Защо ли тя плаче така?
Защо ли не мога да литна сега,
да сгрея тези очи,
да пресуша в миг
морето-сълзи?
Защо ли?
Защо ли?
...Защо?...
Колко жестокост,
причиниха ти хората,
колко безмерна тъга!
Моля те само едно.
Съхрани се!
Живей!
Лек за душата ти имам.
(Морето-сълзи ще стане любов!)
Лек имам за тази душа,
ала не и за тялото...
Моля те, коленича пред тебе...
Запази ми го!
"Господи, моля те!"
Другото сам ще лекувам с любов...