автор: daik

Пак на "централна" композиран е състава.
Вагон ще тръгне, а перонът ще остава.
Стена олющена, часовник спрял,
и бели кърпички
и бели кърпички
и бели кърпички…
след бели кърпички в очите ни - печал.

Ще почнат клюките в купето на пушачите,
Кой, как, с кого, къде видял всред изпращачите,
дали си тръгвам и дали не бягам,
дали се разделих,
дали се разделих,
дали се разделих…
С какво се разделих не ви засяга!

А пък самотник който до прозореца се крие,
във този миг душата своя ще реши да ми разкрие…
но ето гаричка, забързан става,
а влакът тръгва
влакът тръгва
влакът тръгва…
Влакът тръгва - той остава!

Пак на "централна" композиран е състава.
Вагон ще тръгне, а перонът ще остава.
Стена олющена, часовник спрял,
и бели кърпички
и бели кърпички
и бели кърпички…
след бели кърпички в очите ни - печал.