автор: kolobarat

Последна битка, сетен щурм - атака!
Боен химн запяваме под знамената на Кръста.
Стрелите са изострени, всични лъкове изопнати.
Подковани копита стъпват тежко в прахта.

Колелата бесни като вихър.
Развява грива стегнат боен впряг.
Под ударите на копитата треперят планините.
Развихрени в устрем връхлитаме врага.

Очите ми са огнени главни
и светят с дива радост.
Ръцете ми са пълни с кръв,
със сила мощ и ярост.

Светлината крие се в облаците прах.
Грохот на оръжие и пръски кръв.
Топовен залп - разкъсани доспехи.
Ръката отмалява, гърдите са без дъх.

Лицата се менят.
Умора, страх, безсилие и ярост.
Души от болка стенат.
Солена пот се смесва с кръвта.

Издига се сияние в небето - огнен кръст.
Божи знак - победата е близка.
Нанасям удар изхрущя костта.
Солена пот се смеси с кръвта.

Падна и последният войник.
Полумесецът е стъпкан в прахта
Това е краят - победихме!
Земята се разкисна от кръвта.