Ти със друга недей ме сравнява.
И във други очи не търси,
в мен гори нестинарска жарава
и самодиви ми сплитат коси.
Луната за мене изгрява,
да ме води в среднощни тъми
и разстила зелена дъбрава,
да ме крие от чужди очи.
И потока за мене извира,
ромоли свойта песен лъчист.
Даже слънцето често се спира
да ме гледа от синята вис.
Ти със друга недей ме сравнява
и във други очи не търси.
Мен мечтата роди ме такава,
а със другите ще ти горчи.