автор: Rumen_ne

Ти...почти със мен,
почти моя жена.
Почти ме обичаш и почти е така.



И почти никаква рима
не може да определи
кога ли те има,
какво те дели
               от мен.
Гаснеща , съхнеща параноя
от илюзията ,че си моя.
Вехнещ ден...Не обичам, когато
ме смяташ за друг.
Аз мечтая за лято,
когато си тук.
Аз мечтая за пръстен на твойта ръка,
само в теб да съм кръстен
...и така, все така.
Ти си мое понятие
               и за Рай
               и за край.
Аз из твойте обятия
съм снегът преди Май.
Аз понякота искам
ти да бъдеш сънят,
във когото притискам
мойта плът
               в твойта плът.
Бил съм много небрежен
с неразбрана тъга...
С теб съм може би нежен
               И така...дотога...
И се питам дали
Всяко чувство боли
...Или само на сън и когато вали...
Може би не е вярно,
че е толкова черно.
                              -или е кошмарно.
                              -или е ефимерно.
Имам чувството , че е изкуство
да можеш,
да искаш
или да допуснеш ден
поне да си със мен...
А аз ще се заричам
все така
...все така,
Че почти ме обичаш
...и почти е така.