автор: Jiva

Ако някога, някъде, в някой момент
се събудя от този живот
и прогледна света, сякаш с мене роден,
с онова междувеждно око,
ще си кажа навярно, че дълъг е бил
този сън празнота слепота,
ще се чудя за мене кой така е решил -
уж да бъда, а всъщност да спя,
да се случвам в застинали плитки води,
непознала ни бряг, ни вълна,
да си мисля, че имам пред себе си дни,
а да нямам едничко сега...

Ще усетя тогава дъха на пръстта,
във която узрява небе,
ще дочуя как къпят копита в дъжда
полудели от жажда коне,
ще се губя в папурите, после по здрач
ще накича светулков венец,
ще събирам магически стъкълца,
ще нахраня премръзнал врабец...

Ако някога...до тогава имам още да спя.
В мен светът непорочен расте.
Ще го топля и някой ден ще го родя,
щом си спомня онова синеоко дете.