автор: mandir

Глупости дрънкаше Гаврил. Пардон, Георги Бенковски. Замайваше селяците със сладки приказки за свободата, измести най-напред в сърцата им, а после и по капиите ръководителя си Волов, а него – Тодор Каблешков, възпитаник на цариградски колеж, знаещ няколко езика, наясно с най-новото чудо на железницата, той е местен, невежа, не е от великия таен Гюргевски комитет, поел делото на Дякона.
Обаче, уважаемо копривщенско терзийче, кого дойде да арестува първи Неджиб ага? Ех, предаде ги Ненко Терзийски след съвета на Оборище, но то и без това толкова шум се вдигна, че беше въпрос на време турците да се разтревожат. И той самият донякъде разбираше Ненко, военният план беше пълна глупост – да вдигнем гюрюлтията, да се заровим в земята по селата и да чакаме Матушката. Само дето като дойдат казаците, ще намерят пепелища. А и на руския цар кой знае какво щеше да му хрумне – я да хариже нещо на лакомата Сърбия, я на Гърция, или пък ако е луд като баща си – да вземе да се короняса и за ромейски император. Добрата идея – да запалят Пловдив и Пазарджик за да паникьосат турците май увисна, Гаврил беше намислил само да прережат телеграфа и да потрошат релсите – щяха да затруднят аскера с няколко часа. В началото се надяваше по другите окръзи да са си по с акъла и като наплашат бейовете да пратят помощ на най-застрашения им четвърти. Но това, което научаваше, естествено непряко - пряка връзка нямаше, беше още по-тревожно. От пътуващите кираджии не лъхаше никакъв устрем към революция.
Май май Охранката беше дала една торба пари на тези луди да им запалят чергите. Хитреците Стамболов и Заимов изглежда бяха взели парите, макар че не „щели те богатство”, и сега се помотват в Търново и Враца, а здравомислещите сливненци едва ли ще се хванат на Драгостинов, най много да намери някой дърт разбойник от града на стоте войводи колкото да има кой да пукне с пушка. Да пукне за да има причина онзи изверг Таир паша, одринският комендант – него поне го познаваше лично, да изколи всичко живо по Тунджа. И те тук бяха заложници на лудата воля на едно диване да се престарае пред началството си.
Искаше си царят войната, да си върне на Европа за унижението в Крим, да си строи кораби и в Черно море и не на последно място да провери на дело новичката си наборна армия. Но защо на наш гръб, ваше величество? Ако имаше поне надежда да довтасате с казаците на туркестанския лъв Скобелев както и да е, но докато се натуткате с вашите мужици... И той като пълен идиот, закла като яре глупавото заптие и с кръвта му подписа писмото до Копривщица, за да няма връщане назад. Но, Гавриле, ти предполагаш, а зад мен е моят дом и аз ще разполагам...
Не беше толкова отчаяно положението, в селяните имаше оръжие, старичко и различни системи, но някакво. А съвсем наблизо, в Ихтиман, имаше цял арсенал. И барутна фабрика. Отначало предложи да я нападнат и да окомплектоват някакво подобие на войска, но Гаврил, пък и Панайот, бяха категорично против. Нямали сме достатъчно надеждни сили за това, сякаш за нещо въобще имахме. Но и без оръжието в Ихтиман имаше решение, въпрос на въображение. Онези фантазьори, социалистите, още се караха защо се провали първият им опит да съставят правителство в обсадения от немците Париж преди пет години, малцина обаче забелязаха необятните възможности, които бъркотията отвори на авантюриста Огюст Бланки. С бързина и добро осведомяване шепа смелчаги можеха да сторят чудеса. Българите не бяха хора на риска по природа, но такива също имаше наблизо, сега дострояваха Барон Хиршовата железница поради липса на по-интересни занимания, но много от тях са били червеноризци при Гарибалди или сицилиански мафиаси, сменили пасенето на козите по Етна с гурбет и разбойничество на дребно из доста по-богатите от острова им Балкани. Познаваше се добре с тези хора от собстената си работа по новия път, телеграфистът е важен човек там. За малко пари и с благородни идеи под знамето биха последвали всеки. Само трябваше да се отърве от авторитетното плямпало, което яздеше пред него на път за Стрелча.
„Предателство, братя, Бенковски убиха” – метна камата си в храстите, а с шашката на заптието посече гледашия го смаяно и глупаво селянин наблизо.
***
Комендантът и валията в Одрин се гледаха уморено от двете страни на писалището във валийския конак. Нищо не се разбираше. Раята се беше поразмърдала, но къде и как и доколко? Вълнения напоследък имаше редовно заради верските им кавги, българите правеха училища, гърците искаха да се наместят там и да ги учат на техния език. Шпионите редовно донасяха за кавгите и интригите им, кога вярно, кога не, но досега никога не се е налагало да използват нещо повече от десетина заптии. Сега от Пловдив беше дошъл един на запотен кон и каза, че българи в униформи превзели града. Изглеждаше толкова уплашен, че чак луд. Как въобще се беше добрал до тук беше чудно. Вчера получиха телеграма от пловдивския комендант да изпратят подкрепления, натовариха няколко хиляди низам и го изпратиха с всичките тренове, които имаха на разположение. Този тук обаче дрънкаше, че българите взели града преди два дни. Валията беше учен човек, каза че телеграмата е съвсем наред. Комендантът си беше неграмотен като истински османлия и на тези ингилизки иширети вяра нямаше, ама беше съгласен, че е по-добре да изпратят част от гарнизона, в Одрин бяха най-зле обучените, бабаитите бяха в пограничните крепости. Нека се поразтъпчат, да донесат кураж на правоверните, пък и раята да се стресне, хич не мислеха напоследък, че всички сме роби на падишаха. Вратата се отвори рязко. Валията ядосано вдигна поглед да унищожи с него нахалника и смаяно видя как нахлулият млад мъж с фазаново перо на шапката извади сабя и разсече като две половинки на ябълка черепа на Таир паша.
***
Стана лесно като детска игра. Двестата конника влязоха в Пловдив през нощта. Заклаха дремещите стражи пред конака и спипаха каймакамина по долни гащи, уплашеният човечец след няколко плесника предаде всички пароли до Ниш, София и Одрин. Една групичка зае гарата и по-точно телеграфната, а останалите отидоха до казармата. Часовият беше съвършено объркан да види хора в еднакви дрехи военен терк. Знаеха и паролата. Заклаха го. Влязоха в малката казарма и изклаха спящите войници. Будните също. Отначало ръцете на момчетата трепереха, след втория или третия добиха увереност. Остатъка от нощта прекараха в обикаляне по улиците и измъкване на спящите български младежи от леглата. Изваждаха поредния, с няколко ритника го караха да си обуе гащите и го водеха в казармата, където в сънените му ръце тикваха великолепен Шнайдер или Уинчестер, след което го водеха в двора да се упражнява с щика върху труповете на мъртвите низами. Въоръжиха всички европейски работници в града, раздадоха на всеки от тях по няколко златни монети и ги поставиха на всички изходи, даже и най-затънтените. Инструкцията беше да убиват всеки опитал се да влезе или излезе. Естествено нямаше да удържат всички, но до Одрин щяха да стигнат единици и то след 2-3 дни и надали щяха да им повярват веднага. По обяд Каблешков замина с един трен и половината чета за Пазарджик. Всички умряха от смях, когато на гарата ги посрещна с почести уведоменият по телеграфа за визитата на руския принц комендант. Заеха пак апаратната, изклаха смаяния низам, оръжието раздадоха и в общи линии повториха събитията от Пловдив от предната нощ само че посред бял ден. Вечерта натовариха колкото можаха бойци и Бобеков пое за Белово с идеята да въоръжи италианците в кариерите и със селяните, събрани на Еледжик, да завземе Ихтиман и от там да се насочи към София. Каблешков се върна в Пловдив, където въстаническите дружини вече наброяваха към две хиляди. Тогава изпрати шифрована телеграма до Одрин с молба да изпратят с всички налични тренове подкрепления. Междувременно вестта се беше разнесла по околните села и селяни прииждаха със стотици на час, повечето въоръжени кой с каквото можал. Част изпрати към селищата в полите на Родопите, за да ги подсилят срещу башибозука, част върна по селищата им, за да задържат и доведат богатите турци и бейове за заложници. Вечерта в конака събра изпоплашените български чорбаджии и обяви учредяването на българско временно правителство под негово председателство.
На сутринта одринския низам пристигна. Изненаданите войници се предадоха веднага, щом видяха байонети през счупените прозорци. Българската войска облече униформите им, само вместо фесове сложи калпаци, но фесовете запазиха. С тях на главите се разтовариха на Одринската гара на другия ден. Влязоха в казармата безпрепятствено и повториха сюжета от Пловдив. След това завзеха валийството и в късния следобед във втория град на империята Каблешков обяви учредяването на мечтаната от Апостола република. Правителството на султана отначало не взе насериозно ставащото. Изпратиха емисари в Одрин. Баламосаха ги с някакви искания за конституция и религиозни права. Междувременно изпращаха отряди конници във всички посоки. Голяма група слезе в Дедеагач, завзе корабите на пристанището и отплава за Солун. Номерът с фесовете мина и там пред оръдията на бялата кула, а после беше късно. По същото време някъде Бобеков влезе в Ниш без бой, а крал Милан полудя от мъка. Венецът на революцията положиха две седмици по-късно, когато в тъмната нощ създаденият набързо от какви ли не конен корпус нахлу в Цариград и започна да плячкосва. Паплачта на мегаполиса веднага поде инициативата, започнаха и пожарища. В хаоса охраната на Долмабахче напусна господаря си. Мрачни конници го плениха и пред европейските посланици, потърсили убежище в двореца, душевно болният самодържец се отказа от царството си в полза на народите на бившата вече отоманска империя. На сутринта потомъкът на Осман увисна на собствената си висока порта, за да покаже на смаяния свят на какво са способни шепа смелчаци, намерили точния момент.