автор: nikoi

Дъждът ще се престори на мълчание,
когато осъзнае, че те нямам.
Ще тръгне пак след стъпките на сушата -
в горещата й пазва да се скрие.

И всички златни рибки ще изчезнат -
ще се топят несбъднати желания
в пресъхващи реки от смях и нежност,
с които сме гасили жажди ние...

Освен това- ще си останем същите.
И жаждите ще си останат жажди.
И лятото ще си остане лято-
ще мине бързо. С две- три бури ядни.

Но сигурно дъждът ще е различен.
Дано да чуя как река се ражда
там някъде, дълбоко във гърдите ми
през някое горещо жадно пладне.