автор: pasata

Обичам те,
и тази обич изпълва сърцето ми,
сънищата ми са спомени за твоята ласка -
видения за протегнатата ти ръка,
денят ми тлее във копнеж за твоята усмивка.

Обичам,
както се обича живота в мига преди разстрел -
с тъга, и с вяра, и с надежда -
с душа,
изпълнена със благодарност и с молитва.

Обичам те,
и думите ми са увяхващи цветя,
ако не те докосват.

Не се страхувам,
че огънят на устните ни ще угасне,
не се страхувам,
че може да не видя очите ти отново,
не се страхувам,
че срещата ни е била само сън,
който ще избледнее.

Но ме е страх да не загубим
следата един към друг,
пътеката, която ни свързва,
да не потъне в мрак небето ни
и да закрие звездата,
която ме води към теб.

Прости ми,
че не мога да заключа сърцето си
и да скрия в таен сандък
очите ти, ръцете ти, лицето ти!

Обичам те!