Някъде,
където свършва днеска
и от пропуканото вчера
се ражда жадно Утре,
те сепва
усещането
за измамна свобода,
затворена в шепите
на горд самотник
и спираш
пред невидима врата.
Понякога,
дори в гората,
дървото е отшелник…