 |  Напомням ти за себе си
плахо,
с прозрачност, която
прави пътищата видими.
С потъналата Атлантида
насред душата ми,
аз съм твоето изкупление
за всичко пропуснато,
за всяка необич.
Поемам тежестта на онова,
от което си се отказал,
и ти подарявам свободата
да обичаш
мен.
Публикувано от BlackCat на 20.05.2007 @ 16:00:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Плахо" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Плахо
от phifo на 20.05.2007 @ 16:37:57
(Профил | Изпрати бележка) | и ти подарявам свободата
да обичаш
мен.
----
Звучи ми силно, с нежност и достойнство.
Поздрави за хубавия стих! |
Re: Плахо
от Meiia на 20.05.2007 @ 18:25:00
(Профил | Изпрати бележка) | Прямо, но някак непряко и...малко безиизходна свобода за някого.:)
|
]
Re: Плахо
от kristi на 20.05.2007 @ 16:58:10
(Профил | Изпрати бележка) | Плахо?
Плахо подарена свобода...
Поздравления за стиха, meiia! |
Re: Плахо
от Meiia на 20.05.2007 @ 18:27:23
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм с малко резерви към подарената свобода:)
Предпочитам извоюваната.
Усетила си го това "плахо", което в същината си никак не е такова:)
Поздрав! |
]
Re: Плаха.
от Meiia на 20.05.2007 @ 20:13:30
(Профил | Изпрати бележка) | Много съм търпелива просто:)
В обичта търпението, изчакването май е нужно качество, но не трябва да го поставяме нито над себе си, нито над другия.
Ето нещо мое старо за илюстрация на някаква моя странна асоциация сега:
На прицел
Заличавам следите си.
С лисича опашка рисувам
опакото на пътя.
Врани в мене прелитат.
На мъртва ли се преструвам
или на безпътна.
Правя кръгче заблуда,
удвоявам лъжата.
Но, ако искат да ме погубят
ще го сторят, без
да им трепнат сърцата.
Зная, зная...
Просто играех със себе си.
На живот.
----------------------------
Нещо такова е в любовта: на границата на играта и истината. Ако има обич и прошка, взаимопогубването е желано и сладко. А, ако няма, си е като лов и нищо повече от страст-и, всякакви:). |
]
Re: Захар.
от regulus на 20.05.2007 @ 20:22:47
(Профил | Изпрати бележка) | Ммм, каква мъдрост от словата ти лъха!.. Така е сякаш!..
(А ти яяя ми прати повечко стари работи! Непускани! Моля!)
Дано погубваме се сладко! |
]
Re: Плахо
от Jiva на 20.05.2007 @ 20:56:51
(Профил | Изпрати бележка) | плахо е "несмело", ненапористо, с тиха предпазливост...но не и несигурно, не и неистински...може би тази приглушеност е от тежестта на оня потънал свят в теб (но той си е там, в дълбокото) или на неговия неизплувал...важното е, че е видим пътят към свободата (която никога не е само дарена)
поздрав, прозрачна! |
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 15:52:40
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно! Особено това: "може би тази приглушеност е от тежестта на оня потънал свят в теб (но той си е там, в дълбокото) или на неговия неизплувал..."
Понякога се налага да разчистим пътя към свобопдата:)
Поздрав! |
]
Re: Плахо
от regina (radost6@bluebottle.com) на 20.05.2007 @ 21:01:01
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, плахата ми тя!
Тиранка плаха такава...
:)))))) |
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 15:53:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Иииии, ти защо не вярваш, че съм плаха;)?! |
]
Re: Плахо
от regina (radost6@bluebottle.com) на 21.05.2007 @ 16:15:06
(Профил | Изпрати бележка) | О-о-о...Недей тропа с краче, детенце!Вяр-вам!!!Ей, на...съвсем ти вярвам!
:):):)))) |
]
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 15:54:50
(Профил | Изпрати бележка) | Свободата винаги крие някаква уловка ;)
Радвам се, че си я усетила:)
Усмивки!:))) |
]
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 15:56:11
(Профил | Изпрати бележка) | Значи си го правила и ти:))
Поздрав! |
]
Re: Плахо
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 21.05.2007 @ 07:06:07
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... аз съм твоето изкупление
за всичко пропуснато...
________________
Напомняш ми,
че не съм те забравил.
Че трябва да премина направо
през всичко онова,
което досега съм заобикалял.
Не да стисна очи
и в нищото да прекрача,
а да ги отворя. И да спра да бягам.
Да усетя нежността на вятъра, шепнещ в листата.
Да се вслушам в думите, неказаните.
Тишината ми да се слее с твоята тишина,
странно позната.
Да избере да остане.
И пристъпила встрани от пътя,
в тревата, мократа, да остави нетрайна следа.
Ново начало ли е това?
Избор ли е отказването?
Въпросите не изчезват,
когато престанем да си ги задаваме.
Ненаправените признания - тежат.
Направените - на двама.
Бягството и пътищата - не винаги са свобода.
Наказание са за несторен грях...
__________________
Поздравявам те за вълнуващото стихотворение. |
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 16:06:41
(Профил | Изпрати бележка) | Спри да бягаш!
Тишината е странно позната:)
Пътищата са си на мястото. Какъвто и да поемем, и е избор, и не е.
Защото сме отвъд тях, пътищата. Един в друг сме.
Иначе нямаше да е любов...
----------------------------------
С тази вариация върху твоето стихотворение
поздрав и на теб, Plucky !:) |
]
Re: Плахо
от alef на 21.05.2007 @ 10:01:05
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги свързвам плахостта ,не с липса на смелост ,а с някакво движение - тихо, внимателно и на пръсти , за да се опази нещо нежно , ефирно и красиво....ти си го казала!!!
Поздрави! |
Re: Плахо
от Meiia на 21.05.2007 @ 15:59:19
(Профил | Изпрати бележка) | Точно така!
"за да се опази нещо нежно , ефирно и красиво"
Не липса на смелост, а грижа за най-хубавото в нас да не го стъпчем от бързане., да не го нараним от агресия, да не го прогоним от алчност. |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 577
ХуЛитери: 4
Всичко: 581
Онлайн сега:
