Там някъде, където теб те има
и яхнала стрелките на часовника
надеждата си мисли, че пътува,
а всъщност се върти във кръг
и все се връща...
Там някъде, където ти заспиваш
и все сънуваш еретични сънища,
и сутрин се тълкуваш, но наопаки...
Там някъде, където си купуваш
наужким свобода (сезонно намаление)
и (колко благородно) мислиш все за мене...
Там някъде, където въздухът е гъст като сироп
и лепне изтокът петмезено по пръстите,
и всяка дума се търкулва бременно,
и някаква мелодия точи коприна...
Там някъде остана само сянката ми.
Да боли. А аз...заминах.