автор: ariel_b

И няма да ми стигне времето
за всички неочаквани въпроси.
Забравен аромат на кремове
ме вика. Искам да изтичам боса
през всичките натрупани години
и да забравя, че съм остаряла.
Разнежих ли се? Ще ми мине.
Душата ми отдавна не е бяла.
И тялото ми вече не е същото,
а устните не ме болят за тебе.
Усмивката ми е намръщена.
Добре ми е сама със себе си.
И затова не искам да ме питаш
защо съм нежна и притихнала.
Понякога усещам твоя ритъм.
Харесвам те. И се усмихвам.