автор: x_ahav

Понякога забравям за значенията.
Живея се наопаки и сигурно,
когато не пристигам точно в девет
за закъснението обвинявам други дяволи,
които все ме вземат не на място
и не на място после с тях седим и пием.
Понякога от себе си се крия.
Май от дете обичам тази жуменка.
Какво като ми търсиш оправдания.
Така ми е омръзнало от вятър,
че предпочитам вече други мелници
и други много остри камъни...
Какво като такива хич не мелели
брашно.Нали са скъпи триците.
Подреждам се понякога по жиците
със някое готово ято. Ще пътувам,
но друг път, а сега си мисля,
че много кал ми трябва за гнездото
и сламка, за която да се хвана.
Измъти ли се нещо – има смисъл
и благородство
в кукувичите яйца на пролет.
Понякога забравям за значенията
и ги обръщам толкова наопаки,
и толкова обратно се сънувам,
че някога току виж се събудя
когато ме разказва друга приказка,
която не обича положителни
и никакви такива разни други,
но пък за сметка на това е истинска...
Понякога се сещам, че си липсвам.