автор: Mariamrad

Казват, че всичко е преходно:
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната:
„С времето ще преболи!”

Има ли сигурност някаква
в тази несигурност вън?
Що ли е трайност в нетрайното,
ако Животът е сън?

Само че всяко Живеене
не е случайна искра.
Всичко живее, променя се,
но пак оставя следа.

И Битието повтаря се,
по-различно във всеки момент,
a нишка тънка от цялото
неизменно минава през мен...

Зная и в тази обречена
преходност търся покой.
Вечност намирам разсечена
в мигове – всъщност – ЕДНО!