автор: gadina_

Нацелувах толкова жаби ...
Благотворителност бе - чиста проба.
Търсех смело под вола теленце,
а под него пък - знатна особа.

Не мислете, че било е лесно!
Имах нужда от принц - фантазирах
и изпречилите - неуместно
с трон снабдявах и плащ пришивах.

После вдигах ги над хоризонта -
от към усет и носостоене.
Че внушавах и потенциал.
(Да прости всяка дама след мене).

И нецелуваните жаби да прощават,
защото вече свалям ореола
и ще твърдя, до край и до припадък
как "всяка жаба - да си знае гьола!"