Как тихо, сладко
зрее топлината,
надиплена между ръце, които
не питат,
не се молят,
и не търсят,
а сбъднати една във друга лягат -
весла на лодка,
съчки във камина
в която със светулки е запалил
дух скитащ
кошници от лято
ято, ято...
ято...