автор: x_ahav

Дъждовно ми е, можем да поспорим,
да си направим чай, да пушим по цигара,
да подсладим провинцията с клюки,
да поиграеме хазарт от скука.
Залагам осем нощи и пет дена,
че вече свикваш със това надлъгване,
че го владееш толкова изкусно,
та чак дъждът поглежда към небето
дали вали. А облакът се смее.
Пресъхваш май от липсата на публика,
от погледи, които решат галено
косата ти в посоката на косъма.
Настръхваш като котка, тихо съскаш.
Добре че съм все пак в такава възраст,
в която нямат никакво значение
опитомяването или свободата.
Дъждовно е, намяташ раменете си
със някакви измислени значения,
а аз седя и гледам през прозореца,
и толкова се вписвам във декора,
че стигнеш ли така до премиера
ще стигнеш до недостиг на билети.