автор: didislava

Тежък керван от натрупани мисли –

триста камили се влачат с товар...

в опит отчаяно да ги прочистя,

водя със себе си разговор стар...

Няма надежда от тях да избягам

докато с поглед не ме приютиш,

в скута ти морно коси разпилявам

с тебе заплувам в дълбоки води,

силно влече ме... навътре... в безкрая

там, дето няма прегради и бряг,

моят керван вече тънка черта е,

точици стават камилите чак...

Мъничко още постой тук, до мене,

без да е нужно слова да редиш,

знам, ще те грабнат пак твойте проблеми,

да, ще те пусна... след малко... върви...

Аз ще те чакам, с болящо търпение,

някакси знам, част от теб е при мен,

щом умори те денят в напрежение,

сам ще се върнеш – в моя скут приютен...