автор: paparakapv

Силуетите на думите ми вече
от скитане останаха без сенки.
Влюбен съм в твоята лудост -
всесезонна… Но различна през лятото.
И в очите ти, синьо-добри,
но гримирани в тъжен оттенък.
Защото никой друг не умее
по-красиво от тях да мълчи.
Понякога искам да викам
по петите на лудия вятър.
С надеждата ти да ме чуеш…
Да ти кажа, че се уморявам
да ме измисляш и да те деля
с милионите твои приятели.
Усещам те толкова близка -
сякаш Бог те е откъснал от мен.
В безплодната угар на сърцето ми
покълват кестени от топлите ти думи.
Остана още нещо неизказано…

Благодаря ти, че те открих и те имам!