Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 220
ХуЛитери: 1
Всичко: 221

Онлайн сега:
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтарата шапка
раздел: Приказки
автор: dara33

Блу, Цветчо и Копринка слушали г-н Стареца. И разбрали, че всеки има период на значимост в живота си...

На всички с приказни сърца с обич!

На една закачалка, в една стара къща висяла, или по-точно стояла една стара шапка.
Личало си, че някога е била специална и красива, но отдавна времето било дало своя отпечатък върху нея, а молците били прояли краищата й . Там върху старата закачалка, тя се чувствала, като на почивка след множество приключения. Била заобиколена от нови шапки, една баретка, един цилиндър, една дамска шапка отрупана с цветя и множество шалове. Разбира се имало и палто, и жилетка, и две шарени якета на мъничетата, дето живеели в къщата. Всеки един от обитателите на закачалката си имал име. Баретката се наричала Бари. Цилиндъра- господин Вълшебник. Дамската шапка отрупана с цветя се казвала Феерия. Шаловете три на брой били- Копринка, Блу и Цветчо. Палтото било ново новеничко и се казвало г-жа Палена, а колкото до якетата на дечковците- били Веселушко и Нетърпеливко. Ето, вече познавате всички обитатели от старата закачалка, всъщност само името на най-старата шапка не знаете. Тя се наричала г-н Старец. Почти никой не обръщал внимание на въздишките му, или на стоновете му нощем, когато не можел да спи. От време на време Феерия възмутено казвала:
-Хей, Стареца млъквай, че ми пречиш да спя.
Отронвала се въздишката на г-н Старец, тежко, тежко като проскърцваща тенекия. Сякаш въздишайки плачел. Г-н Старец не отговарял на грубите забележки на Феерия . Не обичал да спори с дами. Всеки един от обитателине бил използван от хората, които живеели в старата и голяма къща. Всъщност единствента шапка, която просто висяла, или по точно стояла там на закачалката , проядена от молци била г-н Старец. Понякога Бари казвал:
-Ех, старче отминало ти е времето...никой не те забелязва.
Стареца само въздишал, не обичал да спори и с младежи. Един зимен ден, когато снегът затрупал планините и полетата с мека и нежна белота , сякаш бял сладолед на земята децата от къщата нетърпеливо затропкали по стълбите. Облекли Веселушко и Нетърпеливко, взели си шейните и изтичали навън на пързалката. Там било весело, и имало много деца, също като тях. Те играли чак до тъмно, когато звездичките весело започнали да надничат от зад облачетата на небето. Смехът им бил искрен и топъл, като полъх на пролет сред зима...Прибрали се у дома уморени от веселите игри. Закачили Нетърпеливко и Веселушко на закачалката, и с буен смях отшли при родителите си да вечерят.
-Видяхте ли, ние бяхме навън. И сме мокри, но беше весело.
Така говорел Веселушко.
-Ох, нямам търпение слънчо да изгрее и отново да ходим на пързалката .
Продължил Нетърпеливко. Двете якенца на децата били щастливи, че е зима и излизат навън сред красивото поле от сладолед.
-Знаете ли? Вън всичко е сладоледено.
Гласът на Нетърпеливко се извисил над бръщолевенето на Веселушко, който през смях разказвал за игрите и пързалката.
Феерия казала:
-Не е сладоледено, а сметаново. Все пак съм дама, знам повече от вас , мъничета такива.
-Ех, и вие, не е сметаново, а вълшебно.
Така казал г-н Цилиндър. И с мене някога правеха вълшебства, и от мен изскачаха бели зайчета, но сега почти съм се превърнал в спомен.
Г-н Старец, ги слушал, слушал и казал:
-Навън е снежна зима. Бяла и красива . Някога... когато бях млада и красива шапка, дядото на децата ме вземаше важно, важно и отиваше на разходка. С мен беше, когато срещна баба им. Бяха млади и хубави. Нямаха зима в косите си. А, очите им...
Очите им струяха от щастието на обичта. Аз бях щастлива и млада шапка, не бях изядена от молци, и се чувствах най-специалната шапка на света.
Всички слушали историята му. Занемели от изненада. Той никога не говорел.
Жули/жилетката от закачалката/ се усмихнала. Тя помнела онова щастливо време. Тогава тя била любемата жилетка на бабата, тогава хубаво и младо момиче.
Блу, Цветчо и Копринка слушали г-н Стареца. И разбрали, че всеки има период на значимост в живота си, и период на забрава. Въздъхнали и те. Станало им мъчно, че се случват такива неща с обитателите от закачалката.
-Сигурно ти е много мъчно, че си прояден от молците, и си стоиш или висиш тук, неупотребяван на закачалката.
Попитали те, с нежните си гласчета.
-Не, не съм нещастен от това. Имах своето щастливо време, но то не може да се върне...
И отново въздъхнал, като тежка и проскърцваща тенекия...
Този път Феерия не се обадила. Мълчала, защото изпитала съчувствие и разбиране към г-н Стареца.
Въздишките му вече не и пречели толкова много. Веселушко и Нетърпеливко разбрали, че времето ще отмине, ето защо се научили да ценят времето, което имат, като най-специалното на света. Всяко време е безценно, това научили те от
г-н Стареца, който висял или стоял там на закачалката.
И никога не се сърдели или мърморели, когато той въэдишал тежко, тежко, сякаш плаче по отминалото време...Г-жа Палена, новото палто от закачалката чакала утрото, защото знаеле, че нейният специален ден окъпан в белота идва. И тя разбрала, разказаното от старата шапка на закачалката.

От тогава никой не правел забележки на г-н Стареца. Той просто си въздишал на воля, по онова отминало и красиво време, което никога не се връща.


автор: Лили Спасова


Публикувано от BlackCat на 06.06.2004 @ 09:53:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 37136
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Старата шапка" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Старата шапка
от ANG на 06.06.2004 @ 12:56:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
Период на значимост!

Еба си майката!

Утрепа ма с тоя лаф.

Бегам повторно да чета.

И да спреш да ма трепеш, щото
не знам кво ша та права.


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 13:01:38
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Ей, Анг чети ме ама не бегай бързо моля те...


радвам се, че ти е харесала на теб с приказното сърце:)

]


Re: Старата шапка
от Sarah на 06.06.2004 @ 13:25:42
(Профил | Изпрати бележка)
Дааааа... героите са познати от действителността... Много жив разказ.


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 14:04:27
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
приказка с действителни герои това е тя!

благодаря!

]


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 16:40:38
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
всяка шапка стара проядена от молци носи свойта приказка в душата си...виж я ти!:)))


Re: Старата шапка
от Marta (marta@all.bg) на 06.06.2004 @ 18:40:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Значи, Дара, това е най- хубавата приказка, която съм чела от доста време насам, напомня ми малко Андерсен и все пак си е изцяло твоя, надявам се да я има в книжката, въпреки, че според мен заслужава да се издаде съвсем самостоятелно, даже илюстрациите си представям :).
Много ме впечатли!


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 18:43:40
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
благодаря! Марта ти художник ли беше?
може би греша, но ако е така ще се радвам
да го нарисуваш Стареца имам предвид...

Поздрав от мен!

]


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 19:51:07
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Марта, искам да ти кажа благодаря за честта която ми оказваш сравнявайки ме със така великия Андерсен.

Благодаря! Ти ме срази...

]


Re: Старата шапка
от Marta (marta@all.bg) на 06.06.2004 @ 19:55:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
рисувам, за удоволствие, занимавала съм се с рисуване 8 години, сега рисувам бутилки, пак за удоволствие :))

]


Re: Старата шапка
от dara33 на 06.06.2004 @ 19:58:38
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
удоволствие?
страст?
винаги съм мечтала да мога да рисувам
не мога и това ме натъжава,
но пиша и това ме освежава...

]


Re: Старата шапка
от Ufff на 07.06.2004 @ 09:43:05
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво разказваш!
Ех, че щастливи якенца!И те са значими!:)


Re: Старата шапка
от dara33 на 07.06.2004 @ 09:50:09
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
благодаря ти Уффф те са щастливи тези якенца...даже се смеят и радват на снега!

]


Re: Старата шапка
от dara33 на 09.06.2004 @ 10:29:30
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
еххххх въздъхна старата шапка




Re: Старата шапка
от dara33 на 21.06.2004 @ 20:12:50
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
На всички с приказни сърца с обич!


хей, Вие защо не критикувате и не ХУлименствате а?


пита старата шапка тихичко...


Re: Старата шапка
от Grafyt (le_comte@abv.bg) на 28.10.2004 @ 12:42:21
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Дара, всеки старец въздиша по отминалото красиво време...
Това добре го знам!:)


Re: Старата шапка
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 28.10.2004 @ 17:17:07
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
и аз въздишам...

;)

]