автор: vanvani4

Джиновете са зли духове в арабската митология...
"E come i gru van cantando lorlai
Facendo in aer di se lunga riga
Cosi vid`io venir traendo guai
Ombre portate dalla detta briga."

Dante

"Като клин на жерави летящ на юг
С унила песен във планински висини,
Така пред мене, стенейки, се носи в кръг,
сянка на тъга, подгонена в отминалите дни."

Данте

Пристанище
Нощно,
Сънно,
На стените
във плен;
Безмълвни,
Спят
вълните-
И пълен
покой.

Странен ропот
ненадейно тук,
Тишината наруши.
Нощен шепот,
Като песен
и молебен;
Душ студен
В котел кипящ
от ада вечен.

Нови звуци се издигат
и бълнува звън.
Уроди там вдигат шум
по безкраен друм.
Мрака тих раздират,
По гребена на вълните
се носят в морето
И ужасени, смутени
поемат в полето.

Все по- силен е шумът
на разсърденият хор,
Той звъни безумно
и зове за страшен мор.
Тъй тълпите неразумни
Носят се и громолят в нощта.
Във гробовна тъмнина
се раздира мирен простор.

О, боже! Глас от гроба!
Джинове!... Адски вой!
Да бягаме по-скоро,
приятелю, ти мой!
Фенерът ми загасна.
Като кълбо от змии
Сенките през перилата
скочиха и там замряха.

Ято джинове! В мъгливото небе
Въртят се като вихър зъл и див,
Като ураган кошмарен във нощта.
Писъци свирепи раздират ни света.
Издигат се пак над земята стара,
Рояк от тварите над този град летящи.
Мъртвешки танц прегръща тази къща
Всред мълнии и буря, която ни обгръща

Химери, дракони, вампири
Събират се войски ужасни.
Тресат се със стонове и вопли,
На стаите старинните стени.
И под, и покрив, и основи
да се срутят са в този миг готови.
Вратите своите ръждясали вериги
от камъни изтръгват със ужасна сила.

От бездни вопъл! Вой! Изчадия от гроба!
Рояк ужасен, от паст на бурята излязъл,
Се спуска над дома със страшна сила.
В стените впиват клюн, те бият със крила...
Домът трепери цял и клати, се и стене,
и струва ти се вихърът ще го наклони,
ще го откъсне като лист, и ще го подгони,
във своят черен смерч да го погълне.

Пророче! Ти скрий ме с твоята ръка
от демоните черни на нощта,
И посивялата, изстрадала глава
пред твоят свят олтар ще преклоня.
Помогни,стените да са здрави,
Да удържат на тези адски сили,
Помогни ни, ноктите на тези вили,
да се пречупят във стените сиви.

Отминаха! Ято черно
Край брега се вие.
Не пробиха старата стена,
Не успя сега врага .
Въздухът е пълен с прах,
Веригите звънят от страх,
От вихъра извити на дъга.

Шумът на крилата без пера
във безграничният ни простор,
във ширналият се равнини
все по- тих и кротък става,-
като цвърчене на щурци,
в градините което чуваш,
като от далеко громол на бойци,
като не близък тътен на войни.

Този звук затихва,
Като вятър във нощта,
Като звук от рог далечен
на араби по света,
като нежна песен,
на деца чудесни
в тиха, мирна есен.

Тез изчадия адски
със своя полет бесен
Пак ще се върнат
под свода небесен...
И стените градски
ще тръпнат от страх,
и вълни ще подскачат,
и ще бъде ужасът
Толкоз познат.

Но тихо е вече.
Затихва звукът
на вълните,
Отслабва в ропот
Безпокоен.
Утихва прибоят.
Отново е светът
Спокоен.
Отново във сън
Светът се унася
полека навън.

Слуша в мрака
Нощта,
как диша
Морен прибой.
И скоро
в простора,
В морето
Настъпва
Покой.


28 август 1828 г.
Из книгата "Източни мотиви"
Виктор Юго