автор: alisa

Ще си намеря очилата
и после ще прогледна.
Била съм някога разплакана?!?!
Е, спомняй си по бедност.

Спомни си не една причина,
която ти измислих,
та приказката ти да мине
легално зад кулисите.

Спомни си, имаш много време.
Виж, аз съм друго нещо.
Седя и някак своевременно
едва сега се сещам,

че нравът ми остава вълчи.
Каквото и да казвах.
И съжалявам, че изкълчих
крака на твоя празник.

Е, кретай! Даже ти отива.
Нали от мен го имаш.
Видя ли, то пък бива, бива
да сме щастливи...

Но чак пък толкова и дълго
не е прилично.
Оставям те зад този ъгъл
тепърва да ме сричаш.

И още малко да обичаш,
и после да намразиш...
Попях ти. Няма нищо лично.
Честит ти празник!