автор: Izabella

/провокирано от regina и „Дъждът е Казанова”/

Дъжда се плисна
с ярост
върху мислите ми.
Дъхът ми спря.
Остана само кал.
В накъсаното мое дишане.
По-кална съм
от грешността на искането си,
да имам твоят свят,
а не сетивността ти.
По-тъмна съм
от оня черен облак,
във който сплетоха
вината ми
и моят страх.

Сега,
облечена с дъга
си спомням,
че съм истинска,
че съм жена,
че съм ,
невеста
на дъжда.