отивам си сега при залез слънце.
недей ме спира, няма да остана.
сълзите ми е бисерни и тънки,
имаш само тях, а мен ме няма.
отивам си сега.разплаках утрото.
удавих есенния полъх във душата си.
отивам си сама.оставям думите
на връщане да ме посрещнат на вратата.
отивам си.е, вече тръгвам.
сбогом и... ме връхлетяха спомени.
сърцето ми ли?то вече е изтръгнато.
а нежността ми във пръстта е заровена.