автор: Jiva

Морето ми помаха непогалено
(и с него се обичаме от разстояние).
По устните ми бавно гасне аленото,
от парещата сол на твоето море запалено.
Откачам от очите си звездите,
с платно от ден вика на нощ затискам,
стаявам раковината на мислите
до прилива. До следващото “искам те”.