автор: ole72

Народът е пиян, а ние-не,
народът плаче сам, на колене,
живее си народа глух и ням,
живее без..., а нас не ни е срам.

Защото той е глупав тарикат,
защото е роден да жули врат,
защото няма ум да разбере,
че жив е само, за да го дерем.

Не му достига волята, нали,
и дива сила как да ни сломи,
когато сме му верните юзди
и няма сила да ни победи.

Какво сме ние-неговата власт,
слуги народни пълни с горда страст,
да го превием, докато е млад,
за старите-похвата стар е -глад.

По избори броиме го за брат,
а после е последния глупак.
Как да царува, патки да пасе,
нима не стига, че все пак яде.

Сега в Европа ще ни вкара той,
защо, защото е сърцат герой,
за нас да влезе само две на три
а после хилядарки ще броим.

Не иска нещо, как, защо така,
е май ще трябва с твърдата ръка,
не може значи, с меко да вървим,
нали слуги сме, той да победи:

Народе Наш обичан и презрян,
сгрешихме пак и много ни е срам!
В Европа ние,стига да прозреш,
о, избери ни и ще разбереш!