автор: Opium

Великден отмина,
но истинското Възнесение се случва сега
пред очите ми:
небрежно цъфнали макове върху бунището,
кринолините на божурите между бурена,
бялата шапка на баща ти метната
върху колчето
се полюшва в случаен ветрец.
А ти – с шарени гащи
и бос -
газиш в калта и поливаш
с червената лейка
една роза,
която разцъфва изискано
и се чувства малко неудобно,
малко не съвсем на място
сред цялата тази необуздана
пищност
на възкръсващата ни градина.