автор: pavli

Ударите на сърцето ми
заглушават ритъма на мислите...
Нима ще спорят гневно те?

А звуците от устните
объркват своя точен словоред...
Нима забравям уроците безчет?

Ръцете – букет от тръпни пръсти,
препращат дръзките желания...
Къде остават големите терзания?

Вселената изригва в мен!
А тялото поглъща искрите...
И стават реалност мечтите...