автор: estela41

Един поклонник настоятелно се молил в параклиса над селцето да му бъде посочен извора на силата, с която да надвие бесовете в себе си.
Изповядал всички свои грехове, както и всяка трудна и дълга победа над завистта, отмъстителността и желанието да съди прибързано и според собствената си мярка.


Омръзнало му на Ангела да слуша едно и също и го завел в близката пещера, където край стените се снишавали и пълзели към високите бели процепи на потона сенки. Посочил ги на молителя и казал:- Това са враговете ти.- Но как? Те са само сенки, дори не могат да излязат навън.- Да, в тях са погребаните от теб часове и лица. Зтворил си ги тук, можеш да им обърнеш гръб, но не не и да ги промениш.