Растеше си в ъгъла на двора една круша - стара и висока. Ама само в сравнение с другите дървета в двора. То пък и един двор - круша на круша.
Още с дядото я бяха садили. Още преди да построят къщичката. Първоначално крушата растеше по-бавно от къщурката, но после я изпревари. Протегна клони зад дувара, започна да наднича у съседите и да ги черпи с дребни крушки. Повод за бабата да се дърля с комшийте. Ама незначителен, щото тя и без повод си ги кълнеше.
Твърдички и тръпчиви бяха крушките. Но от тях ставаше чудесно сладко с гъст като петмез сироп. Имаше си свой характер. Както и компота от бели череши, който леко нагарчаше, докато сладкото и свежите плодове - не. Тя и другата череша, червената, беше чешит, ама хайде.
Такива си растяха всички в двора - всеки със своя характер. Ето и децата й - оня що все бягаше да рита топката сега се е затворил в конюшната. И не ще да се пренесе на два метра зад стената и да живее в дома. А всичките му дрехи - плесенясали. А и другия хубавец, да вземе да зареже дома и работата и да отиде по морето да свири чалга. А и дядото все пиеше. Но хващаше го натясно и прибираше парите да храни и облича децата.
Но дядото го няма вече. Като се пенсионира и все се пречкаше из къщата, та с големия, чорбаджията, го натириха на село - там да си умира. Болен беше, та се не траеше. А на село дядото живна и вместо половин година преживя още двадесетина. Дали от гладната диета - хляб, сирене и люти чушки, дали от балканския въздух и проветривата къщичка с дупки в стените, дали пък от липсата на бабата да му прънкя непрекъснато, но се подмлади и подсили. Катереше се по баирите, ходеше като че ли тичаше. Но дойде му срока - отиде си дядото.
Дойде и реда на къщичката. Хотел ще строят, отчуждават имота. И къщата ще бутат и конюшнята, па и дърветата ще отсекат.
И рече бабата "Ке отсечем крушата!"
Молеха я децата, обясняваха, че за плодно дръвче се плаща, но бабата беше непреклонна. И кандисаха децата, собственоръчно отсякоха крушата. Осиротя двора.
Светът й беше в тази къщичка и в дворчето. Откак се зараждаха децата и тя не беше ходила на работа. Като отсечено дърво щеше да се чувства на новото място. Като крушата - с любов я садили с дядото, с омраза децата да я отсекат.