Аз тихичко при тебе идвам нощем...
Напивам те със женското си “още”...
Пресукани телата се извиват...
Но вярваш – укротил си дивата...
И усвояваш любовта изкусно –
над сивотата с поетичен лъх...
Най-светлото от всички чувства!
За да я пазиш до последен дъх...