| "Я надуй, дядо, кавала
след теб да викна, запея...."
Хр. Ботев
Ти пееш ли още, Войводо, над сенките сини на Дунава?
В упор ситниш ли хорото си
под байрака - а и за лудите?
Стори ли пътя на птиците,
в душите от камък гнездили?
С кръв ли омеси клисавия,
пак харамийски?... Питам те!
В тефтера, онзи , със стихове,
изпод веждите си ни вричаше
курбан да не стават очите ни,
свестни да сме под дрипите си.
Във първата църква - земята,
иконата - смърт те разпъна, но
не плача, Войводо, не плача!
А кавала и нощем го чувам...
Публикувано от BlackCat на 10.05.2007 @ 23:04:03
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Войводо" | Вход | 12 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Войводо от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.05.2007 @ 23:21:49 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ей, Войводоооо!!! Как ги умееш тия стихове само!
Със сърце ги месиш, знам- за това не те питам!
Поздрави за хубавия стих, Кристи!:) |
Re: Войводо от kristi на 10.05.2007 @ 23:39:37 (Профил | Изпрати бележка) | Инди, радвам се, ако наистина съм успяла ееей толкова да те докосна по воеводски! :)
Благодаря ти! |
]
Re: Войводо от regina (radost6@bluebottle.com) на 10.05.2007 @ 23:28:52 (Профил | Изпрати бележка) | свестни да сме под дрипите си.
Цял живот това правя - опитвам се да съм свястна.
А за него и тебе - поклон! |
Re: Войводо от kristi на 10.05.2007 @ 23:41:37 (Профил | Изпрати бележка) | Прашинки сме, реги, прашинки сме пред него... |
]
Re: Войводо от phifo на 11.05.2007 @ 00:17:30 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли кой ти е най-силният стих, на пръв поглед най-неутралният:
Във първата църква - земята,
--------
Само че не може да е отделно. Върви си с всичко останало и действа с болката от осъзнатата и желана обреченост. :) Така го разбрах. |
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 00:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за внимателния и задълбочен прочит, Филип. Ценя!! |
]
Re: Войводо от alef на 11.05.2007 @ 06:35:46 (Профил | Изпрати бележка) | Някъде бях чела, че силни и драматични моменти от историята , се запечатват в гените на поколенията - " А кавала и нощем го чувам"...и дано не спира да звучи, за да се съхраним!
Поздрави! |
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 13:22:48 (Профил | Изпрати бележка) | Има неща, от които не можем да бягаме...Носим ги, като кръст в себе си.
Поздрави, алеф! |
]
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 13:24:09 (Профил | Изпрати бележка) | Зарадва ме, Плъки! За това, че чу кавала...
Благодаря ти! |
]
Re: Войводо от 0805 на 11.05.2007 @ 07:50:02 (Профил | Изпрати бележка) | "Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се..."
Здрава да си ми, Кристи, за всичкото, което си казала!
|
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 13:26:20 (Профил | Изпрати бележка) | Този стих на Ботев е един от любимите ми...
|
]
Re: Войводо от seso-sms-o на 11.05.2007 @ 08:29:04 (Профил | Изпрати бележка) | :) Готова си да носиш байрака, знаменоска такава!:) Кавален привет! |
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 13:45:43 (Профил | Изпрати бележка) | :) Готова съм, вярно!!
Привети и за тебе. |
]
Re: Войводо от Jiva на 11.05.2007 @ 10:04:39 (Профил | Изпрати бележка) | питането е неспокойствие, неспокойствието е живеене с вричанията на тези, които са ни завещали пред иконата-смърт...за да не оглушеем като каменни птици...
питай го, питай се, питай ни...ако дните понякога са слепи, поне нощите да са будни!
|
Re: Войводо от kristi на 11.05.2007 @ 13:50:42 (Профил | Изпрати бележка) | Дано не стигнем до несъстоянието да сме като каменни птици, дано!
Винаги ще питам, Жива, винаги!!! |
]
Re: Войводо от kristi на 12.05.2007 @ 22:31:25 (Профил | Изпрати бележка) | И ти си от чуващите :))
Благодаря ти! |
]
Re: Войводо от kristi на 12.05.2007 @ 22:34:31 (Профил | Изпрати бележка) | Никакъв плач, ради, никакъв плач! Защото ще е през сълзи... |
]
Re: Войводо от Luna (gzandeva@abv.bg) на 13.05.2007 @ 15:50:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | "...курбан да не стават очите ни,
свестни да сме под дрипите си." §§о----;--;------
Да си призная, стиховете ти са вече в кръвта ми. Благодаря ти, чрез тях след толкова дълго мълчание излязох от облаците...
Курбан ни станаха очите,
защото свестни сме под дрипите.
С кръв напоихме чужди пити,
с кръв си платихме и непитото...
Надписваме приживе гроба
от страх, че ще умрем незнайни,
а ни настига зла прокоба,
че търсим в чужди край имАне.
По чужда свирка заиграли,
не ще усетим как накрая
ще си отидем, душа дали
нито в земята, нито в Рая. |
Re: Войводо от kristi на 13.05.2007 @ 16:11:56 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се на присъствието ти, луна! И на стиха, който си написала след дългото ти мълчание :)) |
] | |