Като Дунав минавам
през твоята столица
и на две я деля - да е двойно красива!
...Но безбройните мостове
- ревниви любовници -
пак са пътя, по който ти от мен си отиваш.
И съм мрачен, и слънчев
- отразявам небето -
по неволя приемам много чужди присъствия...
...А когато накрая
достигна морето
- ако ти не си там -
твърде лошо съм търсил.