В ръцете ти
всичките думи са тухлени-
умееш да зидаш
от тях светове...
и с каменни длани
оглаждаш повърхно
фасадите
с южния изглед
към мен.
Боде ти очите
на прашното нокътя.
Междите си пълниш
с глина и слама.
Стената си вдигна!
Остава да молиш
да ти простя,
че ми зазида
сянката.