автор: sradev

Здравей С.
Един ден Не_Аз-Владетеля ме запита "Защо си публикувал това, та там няма нито една рима, пък и в никакво списание не е известен автора"

Аз съм Тиран. Признавам само своето мнение. Харесва ми написаното - издавам. Харесва ми човека - черпя го.

Ти - също. И сам се оценяваш. Проста аритметика: един (Софийски) билет дневно = една книжка годишно. Ако не броиш стотинките за билетите, то можеш да издаваш. Ако не си издал - значи си оценил творбата си по-малко от автобусен билет.

Прочел съм хиляди книги и още хиляди други писания. Дори съм написал към хиляда глупости в една или друга форма. Какво помня от тях? Колкото съм запомнил, толкова е и цената им. Не си съгласен? Казваш, че някои от тях "трябва"? Добре, но твоето трябва не е "искам". А трябва, което не е искам, е едно все едно.

Аз съм тиран. За мен трябва е само това, което искам. Да, знам, ще ме изманипулираш да поискам. А не забелязваш ли, че искам понякога да ме манипулираш. Обичам живия театър, а не онзи от сцената. Предпочитам реалните сценарии. Спечели една битка - гледам равносметката: печалбата не отговаря на усилията, а апетита расте; и демончето на борбата расте и пак е гладно.

И до тук с увода. Публикуваме това, което ще забравим. Какво пише на билетчето? Дори и да си го чел - не помниш. Какво от написаното от теб помниш?

Аз съм тиран. И към себе си. От всичко, което съм написал мога да възстановя по памет десетина, не повече. А от другите помня много повече. Дори и от Не_Аз-Владетеля. Дори и нещо от тебе. Но не написаното, а казано.

А по-нататък? Помиш го - значи е Истина. Знаеш го на изуст - значи е добро. А билетчето?
Непродупченото билетче остана изпрано с ризата. И вече не се разчита какво на него е било написано.