С един от всичките заобиколни начини,
да скрие листопадите в очите,
мълчаливо изразходваща цигарите,
притихващо притискаща гърдите,
Седи по турски в края на мечтите си,
брои и слуша търпеливо,
сърцето е ръждясало хвърчило,
захвърлено във локвата на сивото,
А той познава ветроходите,
от спомени за сливане
с онези мънички лалета,
заседнали дълбоко във очите й..