Прокарвам нежно длан по теб,
но плътно, за да забележиш.
Навръщане съм като полъх,
мъха по кожата влудявам.
Ти знаеш даже и със дрехи,
че си като сукалче с мен
и аз не те събличам често,
защото иначе ще изгорим.
Подлагам те на сладкото мъчение,
със часове на бавни ласки
и ти забравяш, че и аз до болка
влюбен съм във тези краски.
Ти ги твориш, о... ти ги можеш,
ти ги обичаш, ти сънуваш.
Вземи от мен и дай, раздай се!
Дари ме с вопъл, обладай ме!