" Щом българите открият съвършен по дарби помежду си те нямат право да го зъдържат в несъвършения човешки свят. Длъжни са най- бързо да го отправят при Тангра, за да му служи отблизо. "
Все още незапомнената песен,
кръжеше над заспалата земя.
Белязана да бъде съвършена
Втрещена беше даже Пролетта-
гласът , със който Тангра беше пял-
обесен на високите дървета.
Но първожрецът беше оглушал
от писъка на бялата й дреха.
А Аспарух със мъка проумя
законът на страхливата десница-
бе дързост, власт и ... белег да си хан.
Жена на Тангра- неговата жрица.
Навместо първородният им син
пред погледа й се роди държава,
във пазват на сини планини.
И Аспарух се взираше нататък.
Намери я- свещена благодат!( и нея),
разстлала се по цялата земя-
белязана да бъде съвършена...
Дочу се песен... Пагане запя...