автор: pord

Подхвърли ми успелият, че смисълът –
и в този, и на онзи свят – е в Лоста.
Надвесих се над думите му ниско.
И първобитен студ прониза костите ми.

На лекции говореха за друго.
Науката наука беше просто.
На никого,
по никакви подбуди
не можеше да доверяват Лоста.

Така животът се превърна в нещо
като приложен център по механика,
а от учебниците безутешно
изпаднаха класическите страници.

Не се наведе да ги вземе: ерго,
историята е роман за мъртви.
Опорна точка, знам, ако намери,
земята им дори ще преобърне.

Не казвайте: едва ли му е нужно!
Откакто го оставихме на мира,
той си подсвирква песнички за дружбата –
и с две ръце на лоста се подпира.