автор: Dimi

Като остаряла дума, вън от употреба,
съм безименна.

Вече няма да тежа в речника, вероятността да ме срещнеш
и да ме прочетеш, ще е собствена,
простотата ми е посочена, нямам повече от едно значение,

няма да ме преброят на жътва,
когато моливите на пишещите ще спрат, за да си кажат името,
между тях няма да остане празно място,
дори да съм изпята, а нямам тъмни букви, ще съм по-малка от междуметие,

исках само една дума, дори да не е известна,
думата, която някой ще открие в речника,
от няколко букви, които казват адреса ми,

и ако е този месец, на този ден от месеца, когато се раждат авторите,
впиши и мен,

защото имам буква в азбуката, съгласна като мен,
ако ме има в асансьора нагоре или надолу, не ме поправяй,
може би се опитвам да родя звук,

стара птица, която не иска да полети,
по-добре, отколкото стара мащеха на думите

това е предпоследната ми буква,
а месецът е друг!